The Red Devil

Червеният Дявол е митологичната червена химия. В моя случай, вливахме epirubicin. Повярвайте ми, в прякора Червеният Дявол има истина.

Епирубицинът действа, като се свързва с ДНК-то на раковите клетки, което не им позволява да се делят или растат. Моето лечение включваше четири дози епирубицин. Първата доза беше съвсем поносима. Казах си, че аз съм някаква феноменална, понеже така леко минава химиотерапията… О, колко грешах!

На втората доза, вече повръщах само като видех цвета на скапаната течност. Цветът е розов, тъмно розов. Този цвят все още ми докарва рефлукс.

Много четох преди да се срещна с Дявола лично, но не бях подготвена за това, което се случва, когато ти го влеят в кръвта. Истина е, че Дявола влиза в теб и ти вади душата. Обезличава те. Изпива живеца ти. Заличава те, превръщаш се в сянка. В сянката на човека, който си бил преди Червения Дявол. Непрекъснато си уморен. Драйфа ти се, като за световно. Искаш да спиш, но не можеш защото повръщаш през 15 минути. Едва се влачиш. Нямаш вкус в устата. Не можеш да ядеш. Не искаш да ядеш. Водата смърди на блато. Искаш само да спиш, но не можеш, понеже имаш среща – с кенефа. На неравни интервали. В следващите два дни.

Най-тежко е през нощта, когато наистина трябва да спиш. Тогава кофата за миене на пода се превръща в най-добрия ти приятел, понеже се прегръщате почти непрекъснато до сутринта.

Никога няма да забравя, когато леля ме прибра при нея в Банкя. Спах в спалнята на горния етаж. Усещах, че нощта ще е ужасна, още когато се прибрахме. Скапания Дявол те съсича около три часа след като е влязъл в системата ти. Стана време. Качих се и си довлякох кофата. Пуснах филм. И чаках. И Дяволът не закъсня. През цялата нощ, драйфах през 15 минути. По часовник. Докато накрая не остана само напъна над кофата, понеже вече нямаше какво да дам от себе си.

Дяволът ми беше взел всичко. Косата, ноктите, цвета на кожата, достойнството.

Година по-късно, не съм сигурна, че мога да кажа, че всичко се забравя. Не се забравя, но се притъпява. Никога няма да свикна със слагането на абокат, никога няма да свикна с взимането на кръв, никога няма да свикна с биенето на инжекции в корема ми всеки месец. Никога няма да свикна. И какъв избор имам?

Никога няма и да спра да повтарям – преглеждайте се профилактично поне веднъж годишно, и не спирайте да се проверявате сами! Не позволявайте Дяволът да ви застигне. Със self-check открих моята… съдба.

 

 

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s