Предпразнични сложности

*Важно нещо в края на постът.

Циците ми се оказаха и вредни, освен нежелани. Двете излишности, които дори мляко не продуцираха, когато трябваше, се оказаха раконосители.

Уж отидох на превръзка след първата операция (03.11.2015), а се оказа, че резултатите ми са излезнали, а можех още поне пет дни да тъна в блажено неведение, макар с цялата си същност да знаех какъв ще е резултатът.

Рак.

На трийсеиедна години. Раждала жена. Шансовете са толкова ниски, че сигурно ще ми изложат миниатюрното топче в някой музей, понеже, в 80% от случаите, ракът на гърдата се проявява при жени над 50 години, а точно моя вид – при 1%-2% от жените над 60 години. I’ll let that sink in for a minute.

Дори не е сигурно, че съм го унаследила от баба ми, защото наследствения рак се предава в около 10% от случаите.

При втората операция (19.11.2015) премахнаха целия квадрант от гърдата. Хирургът ми беше твърдо решен да запази гърдата и да постъпи “европейски”. Болката в плешката през първите 24 часа беше неописуема. Но след това бях значително по-добре, дори се закарах до вкъщи сама, макар че имах ескорт (Муре, никога няма да мога да ви се отблагодаря за всичко, което направихте за мен през този период от живота ми). В интерес на истината, няма никаква видима разлика в размера, но какво ли значение има.

След операцията трябваше да се изследват 3о-тте лимфни възела, които бяха извадени от квадранта, за да се види дали има разсейки. Оказа се, че в 14 от тях, има. От патологията ми дадоха парафиновите блокчета, за да изледват HER-2 маркера отново, защото първия път, когато чинно заплатих 400 лева за изследването, резултатът се оказа граничен и се налагаше повторно да се провери дали туморът е хормонозависим. На български език, това значи, че ако е – то подлежа и на хормонотерапия.

Занесох парафиновите блокчета в болница Сердика, място което не желая никога повече в живота си да посещавам, за да ги изпратят в Плевен за изследване. И понеже беше преди коледните празници, трябваше да ги изчакам да се напочиват. Резултатите дойдоха съвсем в края на годината, в един от последните работни дни. Събрах си всички изследвания и зачаках да стане януари, за да мога да се видя с хирурга ми и да коментираме понататъшните стъпки.

Той твърдо държеше да се върна в дупката, наречена болница Сердика, където около 35 човека стояха в тъмен коридор, в мазето на болницата, и чакаха с часове. Ако не знаете как изглежда Чистилището, и ако не знаете как изглежда Отчаянието – това е. Обаждах се на лекарката от онко комисията, но тя вече била в Казанлък, или Кюстендил, ама кой да запомни, която ми каза да съм заминавала при сестрата да ми запише дата за лечение. При сестрата. Сестра. Не лекар – сестра. За химио- и лъчетерапия говорим, нали е ясно?

Ядосах се, ама толкова се ядосах, че ми идеше да крещя!

Започнах да мисля алтернативи – звънях в супердупер модерната нова онко-клиника Сити Клиник, която оказа се, не работи с касата все още, in fact, въобще не работи с пациенти на този етап, обаче срещу 60 лева, можете да чуете мнението на нашите лекари. Благодарих.

Умувах, мислих и преценявах, и накрая се обадих на първата братовчедка на мама, която е операционна сестра в Токуда. От нея разбрах, че болницата има онко-отделение, и насрочихме час с началника на отделението. Отидох на следващия ден, срещнах се с жената и се разбрахме да ме приемат след ден за скенер, за да се види има ли някъде нещо.

14 януари, 2016. Скенерът показа, че се е събрала течност в оперираната гърда след последната операция. Реално, това е нормално, имайки предвид колко е сложна операцията. Добре, рекох си, колко му е да се извади тая течност? Лекарите ми в Токуда ме препратиха към главния гръден хирург на болницата, който ми определи среща и с пластичния хирург, за да обсъдим течността и евентуалните, последващи естетични интервенции.

Сега. Първо- пластичния хирург твърдо искаше да ми сложи импланти, и да си доплатя за тях (около 3,000 лева), въпреки че ясно, няколко пъти натъртих, че имам гърди за три жени, и настоящия размер въобще не е желателно да се запази. Отклоних идеите и се опитах да обясня, че искам гърдите ми да са в размера на оперираната гърда, че и по-малки, а не същите каквито бяха. С една дума – не желая чуждо тяло в себе си, мамка му! Не стигнахме до консенсус и засега естетичните процедури съм оставила за след лечението.

Второто, и всъщност по-важно – гръдния хирург ми каза, че за да “източи” течността от оперираната гърда, трябва да направя дарение за болницата, на стойност 400 лева, които господинът нарече, цитирам, “легален рушвет”. Благодаря Ви, докторе, че мислите за здравето ми.

Имайки предвид, че лечението ми се бавеше вече повече от месец, не можех да се занимавам и с тоя, и неговите легални рушвети, и се обадих на хирурга, който ми направи първите две операции. Доктор Иван Юруков. Устата ми няма да се умори да го хваля, като лекар, като хирург, и като човек. Златен образ!

Д-р Юруков, обаче, съвсем наскоро беше напуснал болница Доверие, където направи първите ми две операции, и се беше преместил в Първа Градска. Боже, хора… какъв Ад е това място! По клинична пътека, трябваше да лежа две нощи там – бога ми, едвам изкарах една! Мизерията беше неописуема. Уви, това се оказа, че е някаква реалност в България. В Първа Градска съм се лекувала преди 28 години, като дете, и трябва да ви кажа, че нищо не е мръднало от тогава насам. Помня. Помня всяка плочка, и всяка дървена, масивна пейка на това място.

Както и да е. Мина и тази операция, играхме си после около десет дни с един дрен, и в края на януари вече бях готова да се върна в Токуда за лечение.

(To Be Continued.)

*Искам да изразя супер специални благодарности на Ну, Злата и Мура, че бяха по-добри приятели от хората, които познавам от векове. Вие сте от тези хора, на които един ден, когато стана голяма, искам да приличам. Благодаря ви!

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s