We Need To Talk About Kevin – Lionel Shriver

Около Коледа, филма по тази книга отново намери пътя си към мен, и тогава усетих, че се надига непреодолимо желание да притежавам хартиения носител. След дълго и мъчително проучване в Гугъл установих, че тази така талантлива авторка не е превеждана в България изобщо, а в книжарниците, в които има англоезична литература, книгите ѝ са с предварителна поръчка и едно заглавие може да излезе около 40-50 лева. Mерси, казах си, и продължих да търся алтернативи.

По същото време бях в трескаво търсене на подходящ подарък на любима моя приятелка (Криста, това си ти), и точно тогава попаднах на едно вълшебно място – Elephant Bookstore. Отидох да ѝ купя подарък и за моя приятна изненада, видях че там продават англоезични книги втора ръка. Въодушевих се, както можете да си представите, и моя коледен подарък не закъсня – книгата! Само срещу 12 лева!

Но стига толкова за подаръците, харчовете и празниците – нека се върна към самата книга.

Минаха два месеца откакто прочетох “Кевин”, но чак сега намирам думи за да започна да говоря за нея. Само една дума може да опише тази книга точно – шедьовър. Човек се дави в думите на Шривър. Главозамайващ талант, без да преувеличавам. Да не ти се вярва, че думите могат да се подредят по този начин. Книгата е тежка, много тежка, няма какво да се лъжем. За всеки гледал филма, това едва ли е някаква изненада. Кевин е масов убиец.

Шривър описва събитията под формата на писма от Ева към мъжа ѝ, Франклин, година след “инцидентът”. Ева е студена, претенциозна, ексцентрична, егоистична, дръпната, надменна, успяла жена, която знае цената си, силата и възможностите си. Пътешественичка, свободна душа, богата и горда, Ева бива затворена в клетката наречена Майчинство. Нещо, което потъпква духа ѝ, и донякъде вини цялото съществуване на Кевин за тези нежелани промени. Вини го и затова, че Франклин се е отдалечил от нея, че вече не е на “нейна страна”. Контрастно, Франклин е представен, като средностатистически мъж, който обича бирата, футбола, компанията на други хора, непрентециозен, силно патротичен мъж.

Авторката обаче, не набляга на “инцидентът”, а описва отношенията в семейството, карайки читателят да се главоблъска по един много важен въпрос – ражда ли се психопатът такъв, или се оформя в семейството? Това е основата на тази книга, но четейки, човек започва да се пита: Показва ли Ева любовта си към първородното дете? Обича ли го изобщо?  Най-малкото – харесва ли го? Защо е студена към него? Защо го гледа с подозрение? Защо смята него за виновен за всичко лошо, което се случва в семейството, а и извън него? Така ли е? Нарочно ли Кевин прави всичко? Мрази ли майка си? Опитва се да ѝ докаже нещо ли? Просто я дразни? Защо? А дали? Но въпросите, който мъчат Ева най-много са тези:

Why did he do it? How far are we, his parents, to blame?

От другата страна е Франклин, който е абсолютно изолиран от отношенията на Ева с Кевин. Сякаш изобщо няма представа какво се случва между тях. В семейството им въобще. Тук отново изникват въпроси: Ангажира ли се Франклин с проблемите на/с/около Кевин и Ева? Доколко? Вижда ли наистина конспирация срещу Ева? Истина ли е? Обективен ли е? Игнорира ли проблемите? Защо?

Въпроси, въпроси. Толкова много въпроси, които читателят трябва да отговори сам за себе си, спрямо собственото си светоусещане. Шривър няма да ви даде отговори. Не и на тепсия.

В края на книгата, авторката разказва какво я е накарало да размишлява по темата. Шривър публикува “Кевин” през 2005-та година, когато е на 47 години, след период, в който се е терзаела дали иска дете, дали това дете може да се окаже лош човек? Дали ще има възможността да предотврати нещо лошо, като това детето ти да се окаже масов убиец? Ами ако няма контрол над това? Ако човек просто се ражда психопат? В крайна сметка, Шривър взима решение за себе си – остава бездетна. От друга страна, читателите са раздвоени в мнението си за “Кевин”. Според едни, Кевин се е родил психопат, според други – семейната среда е виновна за това, в което Кевин се е превърнал.

Въпроси. Толкова много въпроси, само в една книга. Книга, която те поглъща и не те оставя да мигнеш. А когато свърши, ти се иска да разгърнеш отново първата страница и да продължиш да четеш, все едно за първи път посягаш към “Кевин”.

Аз не намерих отговора за себе си. Вярвам, че ще я чета често, защото трябва да разбера Защо? и Кой е виновен? Но и защото Шривър пише, като чудовище.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s