Безаварийна: Как стигнах до Точка B натоварена на влекач

Тази неделя станах към 6:00 сутринта. Това време на денонощието не съм го “виждала” от ученичка, като изключим периода през който карах нощни смени преди 3 години. В 6:00 сутринта магазинчето, от което обикновено си купувам кафе сутрин, не работи. Облякох се и отидох до денонощното. Изобщо не обичам да ходя там, далече ми е, а едва ли е тайна за някого, че бих дала повече пари на друго място, само ако е по-близо. Късо, кафява захар, мляко и “миризлива” сметанка. Прибрах се и седнах пред компютъра.

Алармите ни бяха навити за 9:30, патицата се прибра късно предната вечер и ми беше ясно, че ще спи докато телефона не го събуди. При мен случая не беше такъв. Нещо ме вдигна тая сутрин и повторното ми заспиване беше обречено на провал.

Събрания багаж чакаше кротко в коридора, само четките за зъби ни чакаха последната си софийска употреба. Към 8 часа кафето вече беше свършило, а може и по-рано да е било, но бях прекалено заета да чета Cracked за да забележа. Пред перспективата за още час и половина чакане, реших, че моето магазинче вече е отворило. Купих същия бълвоч и се прибрах.

Лаптоп, кафе, цигари. Патица стана. Четката му беше оползотворена и прибрана при моята. Изключих лаптопа и също го прибрах в раницата. Вече потропвах с бял, пробит от носене кец на входната врата, докато той се мотаеше без да знае какво търси. Абсолютно съм наясно, че и да е забравил нещо – аз вече съм го прибрала в багажа, защо изобщо си прави труда?

10 и нещо сутринта. Палим, палим. Както е казал поетът. Спряхме до магазинчето за още кафе. Дори не знам защо го купих, сигурно за да има какво да се плиска върху панталонките на патицата. Не беше доволен, защото така или иначе знаеше, че няма да мога да пия от него.

Цариградско. Спираме за винетка на някаква бензиностанция. На патица сърцето му прескочи удар, като видя, че винтила на предна лява гума изпуска, но се оказа, че го е разместил. Издиша нервния въздух и тръгваме.

Автомагистралата за Бургас. Карам спокойно, чувствам се супер и не си насилвам късмета. Кафето продължава да плиска върху панталонките на патица, казвам му да сложи едната мокра кърпичка, с която си беше чистил ръцете на бензиностанцията вътре, че да не му правя повече петна – видяло се е, че няма да пия повече.

153-ти километър на магистралата. 12:15. Подминали сме Пловдив и се насочваме към Стара Загора. На мен ми се пикае, освен това усещам, че очите ми парят (както ще разбера – през отворените прозорци вятъра ми изсушава очите), а краката ми имат нужда да се разтъпчат. Казвам, че трябва да спрем. Виждаме табела за Лукойл на 1 километър. Кола пред мен. Решавам да я изпреваря, да се престроя в средна лента и да започна престрояване към бензиностанцията. 110, 120, 130, 140, средна лента. 130, 120, 110, 100… все по-близо бензиностанция.

И тук нещо се обърка. Престроих се в аварийната лента, но не успявам да намаля достатъчно. Паника. Патица ми хваща волана и ме насочва да продължа в аварийната лента, докато убия достатъчно скоростта. Но вече е късно. Рязък завой към бензиностанцията, който дори не си спомням. Бордюр, знак. И край. По най-най-най-малоумния начин!

Слизам, треперя, паля цигара. Патица е бесен, но мълчи. Спукана предна лява гума. Тече антифриз. Всъщност, не – изтече всичкия антифриз! Радиатора… Някакви хора жужат около нас, но не ги чувам. “Знака, знака!”. Благодаря, добре сме.

Не зная какво да правя. Ама наистина не зная. Звъня на Армеец (живи да сте, хора!), а услужливите хорица от бензиностанцията вече са викнали КАТ. Колко предвидливо. Застрахователите казаха да чакам КАТ, а междувременно да реша накъде ще ме кара пътната помощ – към София, или към Бургас. Имам право на 250 километра безплатна пътна помощ. Отварям Гугъл Мапс и правя справка – Точка B е на 248 километра от мястото на което се намираме. Още 2-3 телефонни разговора – решено. Продължаваме.

Катаджиите бяха страшно мили. Е, духах на дрегера, ама то си трябваше. Търча катажията после след персонала на бензиностанцията, да показва, че не съм пила, понеже явно хората бяха убедени в противното. Полицаите ми се извиниха, че ми написаха акт, но заради знака, нали разбирате…

От 13:00, когато се обадих с готово решение на онзи старозагорския образ от пътната помощ, до 14:50 когато се появи – ни се отвися висялото!

Дойде старозагореца, паркира пред клетата ми бубулина и започна да я дърпа на влекача. Сърцето ми се късаше, честно ви казвам. Накачулихме се тримата в малката кабинка на влекача и потеглихме. Плаща се на километър, по левче. Ако не стигнехме както го бях смятала, трябваше да плащаме. При това и връщане. Човека вече беше навъртял 6 километра, докато ни вземе. Каза, че до Бургас ще ни стигнат тия 250 километра, но следващите трийсетина може да се наложи да си ги платим. Плюс връщане до Бургас. Не ме питайте, това така и не го разбрах.

Старозагореца отвори единствените му два джама, ама до долу. Във влекача нищо не се чува и всичко лети вътре – косата ми, ако трябва да съм конкретна, хем беше вързана. Оказа се, че и на него на 13-ти юли не му вървяло. Като идвал да ни взима, на средата на пътя, на влекача се скъсал някакъв маркуч. Отбил човека, обадил се на колега да докара друг камион и виснал и той да чака. Затова се забавил.

Бях решила, че с тоя влекач ще пътуваме 6 дни до Бургас, където вече бях уговорила мобилна група от Армеец да ни чака да снимат щетите. Оказа се, че изобщо не разбрах кога ги минахме тези 250 километра. По пътя спряхме на една бензиностанция, че старозагореца искаше да пие нещо ободряващо, но не стояхме повече от 10 минути. Впрочем, като спряхме, под бубулинката имаше огромна локва масло. Това вече докара патицата до паника. Всичките му прогнози бяха черни – картер, скоростна кутия… и всякакви неща, които не разбирах, но ми се струваха страшни и много, много скъпи. Започнах да съжалявам, че не се върнахме в Точка А.

Стигнахме Бургас. На уреченото място ни чакаше мобилната група на Армеец. Снимаха, писах, пак снимаха, те писаха, и стана ясно, че колата трябва да се разглоби, за да могат да снимат радиатора и да го опишат като щета.

Точка Б. Старозагореца ни паркира пред сервиза, където щяхме да оставяме колата. Попитахме как сме с километрите. Бяха точно 248. Извадихме и му дадохме някой лев, да се почерпи човека. Дойде управителя на хотела, в който щяхме да отседнем, и посочи на старозагореца един паркинг отсреща, където колата трябваше да нощува, понеже беше неделя и сервиза не работеше. Свали колата, натоварихме багажа в колата на управителя, казахме си “благодаря” и “чао” със старозагореца и се отправихме към хотела.

В 18:30 бяхме в хотела в Точка В. Не спах добре тази нощ. На сутринта всичко ми се беше свило, и не съм сигурна дали закусвах. Качихме се в колата на един от хората на управителя и отидохме да изтеглим колата до сервиза. Сменихме на място гумата.

Собственика на сервиза – мургав от слънцето, синеок мъж, приличащ бегло на баща ми – ни посочи място на което да я паркираме. Каза, че същия ден няма как да я качи на канал. Оставало за следващия ден – вторник. Казахме “хубаво” и понеже вече поне 35 градуса, а и имахме известно количество тен още от бензиностанцията, се върнахме в хотела, за да се пльоснем най-сетне в басейна.

Още няколко дни ходихме до сервиза. Три пъти виках мобилната група от Бургас да снимат колата, но и в трите случая колата не беше готова за фотосесия, което, както можете да предположите, изобщо не ни правеше щастливи, а даже напротив – съмнявахме се, че колата изобщо ще стане, докато дойде време да се прибираме. Ако изобщо е годна за път, понеже нямахме представа каква разруха съм нанесла.

Пътека направих до сервиза, но в крайна сметка, нещата се наредиха, разбира се, с цената на много нерви. Прибрахме се, днес. Карах страшно стегнато, спирахме 3 пъти. Без да отнеса знака на нито една бензиностанция. Истината е, че бях ужасена. Но трябваше да прибера бубулинката вкъщи.

Имам обеца на ухото, разберете ме правилно, и зная къде са ми и двете грешки. Първата – изпреварването, и втората… паниката. On the bright side, спестихме 250 километра каране в едната посока, респективно нафтата. Като теглих чертата като се прибрах, бях минала 560 километра с 25 литра нафта, или 4.46 на 100. Браво на бубулинката!

Ако някой ме е изчел дотук, правя евала, но и ще дам награда. Иронично, нали? Беше заредена във флашката.

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s