Левичарка? Верно ли?

Image

Левичарка съм, да. И го запомнете, ‘щото е важно.

Днес ми беше много интересно да науча, че дори за леля ми и един близък мой приятел този факт е непонятнен, даже ми зададоха въпроса “Верно ли?”, все едно е невъзможно.

Изключвам факта, че въпросния ми приятел е напълно вероятно да няма представа с коя ръка си служа за да пиша, но въпроса “Верно ли?”, ми го задава за поне пети път, за всичките ни шест-седем години познанство. Да кажем, че донякъде го оправдавам, че не помни такава подробност, понеже е и изключително отвеян. Все пак, това е човека, който всяка година ми забравя рождения ден. Но да не съм толкова сурова към него, поне ми се обади за именния ден, а това си е постижение достойно за моите адмирации.

Леля обаче ме изненада. Много! Особено, като се има предвид, че и братовчедка ми е левичарка, и отговора ми на въпроса ѝ “Верно ли?” не трябваше да поражда такава невероятна изненада, понеже половината в семейството сме левичари. Duh.

Та, и в момента ви пиша с лявата си ръка. Не е удудващо, нали? Така е. Работата е там, обаче, че дясната ми е неизползваема от снощи и да ви призная, така не ми е липсвала ръката за равновесие. Оказа се, че сложни дейности, като миене на очи, вадене на цигара от кутията и изхвърлянето на боклука (добре, де, пренасянето на боклука от вкъщи до кофата, разбрахте ме) били дейности, дето супер досадно се изпълняват само с една ръка, нищо че ми е тази с която мога да се подписвам.

Как стана? Ами тъпо стана. След всичките ми супурнайсестотин години в баровете, и след количеството чаши дето съм измила за това време, точно когато шанса да ми се счупи чаша в ръката рязко беше спаднал с 83%, тогава се случи. Резултата: Пирогов, противотетанусова инжекция, упойка, шев и кройка, че и шина. Оказа се, че съм се разминала на косъм от сухожилието, само съм го “одраскала”, според лекарката, Господ здраве да ѝ дава, как ме изтърпя. Уплаха ми беше в повече. Нали се сещате как пръска кръв от аортата, в нискобюджетните хорър филми? Ей точно така хвърчеше!

Сега се очертава храната да идва от кварталния китайски ресторант, и мога само да се надявам, че след две седмици болничен няма да съм се превърнала в пиле със сладко-кисел сос.

Този пост достигна до вас, след два часа усилено набиране на клавиатурата. Моля, всяка моя грешка в текста да бъде отнесена в категория Ебаси-как-се-пише-само-с-една-ръка? Благодаря!

Update: Къпането също се оказа дискомфортно, когато вместо ръка имаш плик, омотан в тиксо. След банята обуването на чорапи, бельо и пижама е също толкова трудно, колкото и слагането на сутиена сутринта. Нахлузих го. През главата!

Разликата в сутиена и обличането след баня, се оказва е потенето. Сутринта не ми пукаше, че ще се озоря, докато надена сутиена, но да се изпотиш след като току-що си излезнал от банята си е гадно, даже драматично вбесяващо.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s